Госпожа Котка

Жените Котки изискват по-малко лично внимание, отколкото повече от останалите дами, които срещаме в този напрегнат свят. Те са добри управителки, чудесни домакини и отлично се справят със съдбата си. Въпреки това, дамите под знака на Котката изискват купища от по-малко интимни прояви на внимание. Те се нуждаят от пари, дом, който да нарекат свой собствен и безкрайно много време, което да използват за да четат, да се размотават и да си почиват. Една Котка, която е оставена с дни сама, рядко ще се оплаче от скука. Самотата им подхожда, макар че не винаги биха я избрали за цял живот.

Жените, родени в годината на Котката, обичат да се гиздят. Те прекарват голяма част от времето си, за да се подготвят за среща със света навън. Дебели или слаби, високи или ниски, лените Котки като цяло са елегантни и добре облечени. Въпреки че не се интересува толкова от последния писък на модата, както да кажем убийствено изящната дама Змия или знаменитата дама Кон, мадам Котка има по-широки разбирания по отношение на външния си вид. Тя обожава прилепналите дрехи от мека вълна и простите рокли, които подчертават фигурата й.

Каквото и да облече, моята луда приятелка Котка Елън Сейнт Чарлз (р. 1939) изглежда винаги перфектно. Понякога се чудя как го прави. Дори и джинсите й изглеждат като шити специално за нея. Елън е една приятелка, която не успявам да виждам особено често. Тя живее в Холивуд, обикаля из Мексико да търси различни ръчно изработени предмети и идва в Париж само веднъж или два пъти годишно, за да купува дрехи за бутика си в Бевьрли Хилс. Елън ми се обажда, когато е в града. Тъй като колекциите на готово облекло се представят почти по едно и също време всяка година, аз обикновено зная кога да очаквам Елън.

Трябва да е било преди три или четири години, когато тя неочаквано пристигна в града през ноември. Нейното необичайно пътуване имаше нещо общо с един френски актьор, когото беше открила в Мексико и когото имаше желание да види. Тъй като знаех предпочитанията на Елън към ефектни млади мъже, склонни към безделие, затова тайно се засмях, когато тя ми каза:
- Сузан, почакай да видиш Пиер. Той е най-чудесният мъж, когото съм срещала. Той е висок и красив, с дълбоки сини очи, изпълнени с тъга. Направо ще се влюбиш в него! - С Елън се уговорихме да се срещнем за обед в Плаза. Преди да приключа телефонния разговор, тя допълни: - Вземи си още един кат дрехи. Трябва да си направим косите, да се гримираме и да си оформим маникюра, преди Пиер да се появи в шест в бара. Искам да се срещнеш с него.

След като преглътнах и напомних, че тези дни не съм в съвсем добра финансова форма. Отговорът беше съвсем типичен за Елън:
- Какво имаш предвид?
- Е - казах аз, - фризьорите и аз не сме в много добри финансови
отношения. Ако разбираш какво имам предвид.
Елън се изкикоти:
- Глупава гъска! Знаеш, че можем да си наемем фризьор за сметка на
хотела. Тогава за какво се притесняваш?! Качвай се в колата и пристигай.
Богатите хора винаги ме разбираха погрешно.
- Нямам кола. (Бях я продала, за да платя уроците по танци на децата си.)
Този път Елън беше съвсем безцеремонна:
- Тогава вземи такси. Ще оставя пари на портиера. И забрави за дрехите.
Ще намерим нещо подходящо тук. Моля те, побързай. Имам да ти разказвам толкова неща!

По времето, когато пристигнах в Плаза, Елън вече ни беше направила две уговорки в шикозните козметични салони, които ни гарантираха един следобед, изпълнен с чудати и забавни приготовления. Признавам си, че се чувствах малко виновна от огромните цени на процедурите, затова предпочитах да гледам през прозореца към Авеню Монлатан. След това, когато огледах резултатите в една витрина на Диор, реших, че една малка кражба сред приятели е по-добре, отколкото да изглеждам като плашило при срещата с критичния Пиер на Елън.

Около пет и половина вечерта събрах всичките сили, които някога съм смятала, че имам, така че добрата магьосница да може да премахне вида на човек, който винаги носи джинси, от моята скромна литературна душа. Чувствах се изключително специална, докато седях там, в Плаза, чакайки пристигането на френска филмова звезда. Въпреки че това не беше моята филмова звезда, можех да си помечтая, нали?
Шест и тридесет ми намигна от часовника над бара. Шест и четиридесет и пет се наби в очите ми от ръчния часовник на келнера, който ни сервираше третата напитка. Пиер трябваше да дойде точно в шест часа. Около седем, когато голямата стрелка се спря на числото дванадесет, се обърнах към Елън:
- Може би е бил възпрепятстван, филмите са непредсказуем бизнес. Или,
може би, е попаднал в задръстване.
Елън, хладна като изумруда, който носеше на пръстена си, каза:
- Мога и сама да се изправя пред ситуацията. Той няма да дойде.
Като поставих успокоително ръка върху рамото й, аз предположих:
- Е,е! Не бива да прибързваме със заключенията. Не можеш ли да му позвъниш? - Елън театрално постави празната си чаша на масата и каза:
- Не обичам да насилвам хората. Ако Пиер не ме обича, не искам да го принуждавам. Тя подписа чека и остави съобщение на бармана, в което се казваше: „Госпожа Сейнт Чарлз е излязла, за да прекара вечерта в града." Елън ме погледна заговорнически: - Просто в случай, че Пиер реши да души
наоколо.

Вместо да прекара вечерта с мъжа, заради когото е прекосила океана, Елън ме покани да вечеряме в прословутия ресторант-дискотека на Жан Кастел, за да потанцуваме, преди да стане прекалено претъпкано и може би, за да намери някой друг, който би могъл да очарова котешката й душа. Разбира се, приех. По време на вечерята Елън извади от чантата си малка кадифена кутийка и ми я подаде. На кутийката беше изписано „Ван Клийф и Арпел". На лицето ми беше изписано „Това някаква шега ли е?"
Елън ми обясни:
- Смятах да го подаря на Пиер. Днес е неговият рожден ден. Пристигнах, за да го отпразнуваме заедно. Но подаръкът е подходящ и за теб. Мисля, че е хубав. - Отворих кутийката и надзърнах в нея. - Харесва ли ти? - попита тя притеснено. В нежната кадифена кутийка имаше кехлибар, монтиран в златен обков и прикачен към верижка от същия ценен метал, Подаръкът беше изключителен. Щях да се разплача, но предпочетох да преглътна сълзите си и да благодаря на Елън за този невероятен дар. Наистина се възхищавах на лекотата, с която Елън прие загубата на Пиер. Но повече съжалявах стария Пиер.

Той не просто бе изпуснал връзката с една очарователна дама Котка, но беше пропуснал и подаръка за рождения ден, който Елън бе предопределила за неговия неблагодарен врат. Неустоимо любвеобилни, жените Котки създават чудесни приятелства сред представителките на своя пол. Те създават около себе си чудесна атмосфера, изпълнена със смях и са в състояние да стоят здраво на своите малки котешки лапички. Като любовници те са нежни и грижовни, но те не толерират противопоставянето, нито пък приемат да наблюдават как бракът им се превръща в ожесточена битка за налагане на волята. Обикновено жените Котки са в състояние да платят всяка цена, за да получат мир и душевно спокойствие.