Лъвска съдба

Лъвът е или човек на своето име, или човек на идеята. Той е култ към личността в добрия смисъл на тези дъми. Много е трудно за него да се почувства част от обкръжаващите, тъй като вижда себе си като център. Неговата картина за света е много субективна и лишена от цялостност. Това е поглед на проблема от една точка.

Лъвът отмерва доброто и злото по себе си, обработвайки и разпределяйки всичко съобразно собственото си разбиране. Неговото мнение за разпределяне на благата е единствено и най- правилно с малки изключения, но какво всъщност е правило без изключения?

Дреболиите не интересуват Лъва. Той възприема света като общи черти, в едър план, контрастно, но в ущърб на отенъците, детайлите и нюансите. Той забелязва само това, което влиза в кръга на неговите интереси, а останалото го интересува едва- едва. Психологията на Лъва е достатъчно примитивна. В нея няма тайнствени глъбини и рефлексии. Лъвовете не са поети по природа. А поезията е първата редица на тънките чувства и преживявания.

Лъвът живее с пълна сила и е роден за големи и важни дела. Той смята, че Лъвовете са найо добри от хората, а всички останали са слуги.Но и самият Лъв е слуга на собствените си чувства и усещания. От техните качества и хармоничности зависи как те се ползват от своята енергия, как тясе реализира и в крайна сметка – щастливи ли са, или не.

Лъвът – това е смяна на енергия и апатия. Той е “човек, умрял от щастие” или “при веселия и уверен в себе си готвач, всичко е по- вкусно”.