В българската столица Охрид умира цар Самуил. Той е най-малкият син на комит Никола, брат на комитопулите Давид, Мойсей и Арон. След падането на източните части на България под византийско власт, през 971 г. управлението на западните български области се намира в ръцете на синовете на комит Никола. През 976 г. те започват активни военни действия срещу Византийската империя с цел отвоюване на завладените от нея български земи.След като всички потомци на царстващата династия умират, начело е провъзгласен комитопул Самуил (978 г.). Той обявява за столица Охрид. Между 979-985 г. войските на Самуил успяват да завладеят Епир и Тесалия. През 986 г. византийският император Василий II се отправя към Сердика и я обсажда. След като Самуил се явява в помощ на обсадения град, императорът заповядва оттегляне на войските си. В обратния път на 17 август в прохода Траянови врата (наречен и Българската клисура) войските на Василий II са разбити, а самият император едва се спасява. През 989-991 г. Самуил възобновява единството на българските земи и завладява Драчката област и част от Македония с градовете Верея и Сервия.
1895 г.
Роден е Йордан Методиев Ковачев – български писател и преводач от руски и френски език.Йордан Ковачев завършва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1918 г. Живее в Пловдив, където работи като адвокат. От 1934 г. е председател на групата на провинциалните писатели.
1913 г.
В София се основава Национален съюз начело с Димитър Маринов, Георги Фичев, С. Ников, К. Милев и др., които проповядват сключване на "всебългарска" уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария. На същия ден във Виена цар Фердинанд I преговаря с австрийския външен министър граф Берхтолд по въпросите на унията.Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него.
1925 г.
Роден е Любен Борисов Беров - български икономист изследовател; министър председател на България (1992 г. – 1994 г.). Беров завършва специалност "Икономика" в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1949 г. Той е асистент във ВИИ в София от 1950 г. до 1961 г. Ръководител е на катедра, заместник-декан и декан на ВИИ от 1962 г. до 1976 г. Става доцент през 1962 г. Професор е от 1971 г., доктор на икономическите науки от 1976 г. От 1985 г. Любен Беров е професор в Института за балканистика при Българската академия на науките и професор в Икономическия институт в София. Съветник е на президента на България по икономическите въпроси (1990-1992 г.); министър председател на България от 1992 г. до 1994 г. Любен Беров е автор на над 200 научни публикации: студии, статии, учебници и монограми в областта на икономическата история на Балканите и България. Член е на Управителния съвет на фондация "Отворено общество". Любен Беров умира на 7 декември 2006 г.1920 г.
Приет е Закон за водните синдикати и Обща държавна програма за водите. Започва изграждане на малки язовири, напоителни канали с цел интензификация на земеделието. Поставя се начало на по-масова електрификация на селата.1920 г.
Приет е закон, задължаващ Светия синод да свика църковно-народен събор в рамките на два месеца. На 3 януари 1920 г. е публикуван Правилник за избиране представителите за църковно-народния събор.1919 г.
Съставя се коалиционен кабинет начело с Александър Стамболийски в чийто състав влизат представители на БЗНС (7 министри), Народната партия (2-ма министри) и Прогресивно-либералната партия (1 министър).Александър Стамболийски е обществен и държавен деец, публицист, идеолог и лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Роден е на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Земеделското училище в Садово, а след това в Лозаро-винарското училище в Плевен. Една година следва философия в Хале, след което записва агрономство в Мюнхен. През декември 1899 г. участва в основаването на Българския земеделски народен съюз и свързва целия си активен политически живот с неговата дейност. От 1904 г. до 1923 г. е главен редактор на партийния в. "Земледелско знаме" и сп. "Земледелска мисъл". Дългогодишен народен представител (от 1908 г.). Под негово ръководство през 1905 г. е изработена първата програма на БЗНС, а през 1919 г. и втората програма. Не одобрява участието на България в Балканските войни (1912–1913 г.). Счита, че обединението на българските земи трябва да стане по пътя на създаване на конфедерация или федерация на южните славяни.
1916 г.
Умира Иван Недев Гюзелев - български математик, физик и философ, член на БКД (1884 г.). Иван Недев Гюзелев е роден през 1844 г. След Освобождението е депутат в Учредителното народно събрание (1879 г.) и негов секретар. Той е председател на Върховната сметна палата от 1880 г. до 1894 г. Редактор е на списание "Задружен труд" (1902-1906 г.), автор е на учебници: "Кратка елементарна геометрия" (1873 г.), "Ръководство към физиката" (1874 г.), "Елементарна аритметика. Ръководство за долните класове на средните училища" (1893 г.) и "Начална алгебра" (1893 г.). Издава философско-математически трудове: "Аксиомите в геометрията. Трактат по теорията на успоредните линии" (1894 г.), "Теория на доказателствата. Опит за откриване на същинските основи на реалната логика" (1895 г.), "Елементите на познанието. Психологически изследвания в две части" (1904 г.), "Светът като продукт на съзнанието" (1907 г.), и др. 1960 г.
Умира Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) – български поет и преводач, академик (1945 г.). Роден е на 26 май 1885 г. в Стара Загора. Николай Лилиев е автор на съчиненията “Птици в нощта” (1918 г.), “Лунни петна” (1922 г.), “Стихотворения” (1931 г.), “Стихотворения” (1960 г.), “Събрани съчинения” (в 3 тома, 1964 г.), “Стихотворения” (1968 г.), “Стихотворения” (1974 г.), “Поезия” (1985 г.). Драматург на Народния театър в София (1924-28 г., 1934-60 г.). Николай Лилиев е един от най-видните представители на символизма в българската литература.Превежда в стихове творби от световната класика - от френски, английски, немски и руски език.
1944 г.
С постановление на Министерски съвет е разпоредено държавните власти да изземат изданията с прогерманска и антисъветска тематика. Стартира процес на създаване на нови държавни издателства като- Партиздат, последвано от- Държавно издателство на МНП, Кооперация за книгоиздаване “Отечествен фронт”, Детиздат, Профиздат. През 1947 г. започва национализацията на частните печатници, която приключва с обнародването на Закона за книгопечатането - март 1949 г. През май 1948 г. окончателно е преустановена дейността на частните издателства, а през месец юли 1950 г. се създава Главна Дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения към МС.1940 г.
Умира Христо Стефанов Кабакчиев - деец на българското и международно комунистическо движение. Той е член на БРСДП от 1897 г. Христо Кабакчиев е роден през 1878 г. Учи последователно във Франция и в Женева, където се запознава с трудовете на К. Маркс и Фр. Енгелс. Член е на ЦК на БКП (1905-1928 г.), главен редактор е на “Работнически вестник” (1910-1923 г.). Участник е в Щутгартския (1807 г.), Копенхагенския (1910 г.) и Базелския конгреси (1912 г.) на II-ри Интернационал. Христо Кабакчиев е депутат в Народното събрание (1914-1923 г.), делегат на II (1920 г.), III (1921 г.), IV (1922 г.) и VI (1928 г.) конгреси на Коминтерна. По време на Деветоюнския преврат (1923 г.) запазва неутралитет, но участва в подготовката на Септемврийския бунт от 1923 година. След 2 години в затвора емигрира във Виена през 1926 г.; от 1927 г. е в СССР, работи в Института “Маркс-Енгелс-Ленин” и Института по история към Академията на науките на СССР.1930 г.
Роден е Стоян Мирчев Михайлов - български социолог, член-кореспондент на Българската академия на науките. Завършва философия в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1952 г. Стоян Михайлов е асистент по марксистко-ленинска философия във ВИИ “К. Маркс” (1952-1956 г.); научен сътрудник в Института по философия при Българската академия на науките (1956 г.); старши научен сътрудник II-ра степен (1965 г.). Михайлов работи в Института по социология при Българската академия на науките (1968 г.); Михайлов е професор от 1970 г. Той е завеждащ секция “Социологически проблеми на управлението” (1968-1982 г.) и “Обща социология и теория на социологическото познание” (от 1982 г.). Заместник директор (1968 г.) и директор е на Института по социология (1973-1976 г.). Главен редактор е на списание “Социологически проблеми” (1969-1973 г.). Член-кореспондент е на Българската академия на науките от 1984 г. Бил е член и секретар на ЦК на БКП.Основни монографии: “Ликвидирането на противоположността между умствения и физическия труд” (1959 г.); “Социализъм и отживелици” (1967 г.); “Емпиричното социологическо изследване” (1973 г.) “Ефект на микросредата” (1980 г.); “Изкуство, общество, време” (1983 г.); “Сравнението” (1984 г.); Публицистични книги: “Живковизмът: През призмата на една лична драма” (1993 г.); “Крушение духа и морала: О метаморфозах Ал. Яковлева” (1995 г.).
2002 г.
В интервю по Българската национална телевизия почетният генерален секретар на Интерпол Реймънд Кендъл съобщава, че според службата българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ няма.На 13 май 1981 г. срещу Папа Йоан Павел II е извършено покушение. Във връзка със стрелбата е арестуван турският журналист и член на ултра-националистическото движение “Сивите вълци” - Мехмед Али Агджа.
На 25 ноември 1982 г. в Рим по обвинение за съучастие в атентата е арестуван и българинът Сергей Антонов, който по това време е служител в БГА Балкан
На 1 декември 1982 г. е издадена заповед от съдия-следователя Иларио Мартела за арестуването на още двама български граждани - Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството на България в Рим) и Жельо Василев (бивш секретар на военния аташе).
2001 г.
Умира Георги Свежин - български поет, драматург, журналист. Георги Свежин е роден през 1922 г. Завършва медицина в София. Той е заместник-главен редактор на в-к “Здравен фронт”; редактор е във в-к “Работническо дело”; редактор е в сп. “Пламък”; главен редактор на в-к “Пулс”; главен редактор е на в-к “Съвременна мисъл” и главен редактор на в-к “Мисъл” до 2000 г.1999 г.
На официална визита в България пристига кралицата на Холандия Беатрикс. Подписана е Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Холандия.Кралица Беатрикс Холандска е родена на 31 януари 1938 г. Тя е най-голямата дъщеря на кралица Юлиана Холандска и Принц Бернхард Холандски. По време на немската инвазия в Холандия кралското семейство намира убежище в Англия, а по-късно в Отава (Канада). След края на Втората световна война, през 1945 г., кралското семейство се връща у дома. На 30 април 1980 г. Беатрикс става Кралица на Кралство Холандия, след абдикацията на кралица Юлиана Холандска.
Останалото
0 коментара:
Публикуване на коментар