И било утро, когато Бог застанал пред своите дванадесет деца н и във всяко от тях вложи семето на човешкия живот. Едно след друго всяко от тях излизало напред, за да получи дара, който е предназначен за него.“А теб, Козирог,
аз моля за труд с пот на челото, за да можеш да научиш хората да работят.
Твоята задача не е проста, тъй като ще усещаш всички усилия на човека върху своите рамене.
Но заради хомота на своето бреме, аз поставям Отговорността на човека в твои ръце.”
И Козирогът отстъпил назад на своето място.
0 коментара:
Публикуване на коментар