Не заблуждавайте мама

Дошла майка на гости на вечеря при сина си Саша, който живеел в една квартира със съседката си Вики. След вечеря мълчала, отбелязвайки за себе си красотата на съседката на Саша. От по- рано подозирала връзка между тях двамата, и този факт само усилвал нейното любопитство. Наблюдавайки след вечеря общуването им, се замислила, дали има нещо повече между тях от това, което е видяла.
Досещайки се за мислите на майка си, младежът категорично заявил: „Аз зная за какво си мислиш, но ние с Вики сме само съседи.”

След седмица Вики се обърнала към Саша”
- След като майка ти вечеря при нас, не мога да намеря сребърната захарница. Надявам се, че тя не е я взела...
- И аз не знам, но ще и напиша e-mail , и то – просто, за да сме уверени.
Седнал и написал:

„Скъпа мамо, аз не искам да кажа, че си ВЗЕЛА захарницата, а също и не казвам, че НЕ СИ Я ВЗИМАЛА. Просто – факта си остава факт – след твоето идване сребърната захарница изчезна.
С любов: Саша”

След няколко дни той получил отговор от майка си:

„Синко, аз не казвам, ЧЕ ТИ СПИШ с Вики, а също и не казвам, че НЕ СПИШ с нея. Но факта си е факт – ако Вики спеше в СВОЕТО легло, отдавна щеше да намери там захарницата.
С любов: мама”