Вазов среща любовта на живота си чак на старини

Вазов има късмета да обича и да бъде обичан от красиви, образовани, интелигентни жени. Първата си любов среща на 19 години. Влюбва се в красивата покръстена еврейка Катерина, която е омъжена и е по-възрастна от него. На нея младият поет посвещава доста стихове.

Вазов прави опит да свие семейно гнездо, но неуспешно, вина за което има и майка му. На 4 ноември 1890 г. 40-годишният писател се жени за Атина Болярска. В ролята на сватовници влизат писателят Михалаки Георгиев и жена му Магдалина, които от доста време му търсят булка. Сгледата е в края на септември 1890 г. Вазов отива в дома на Георгиеви заедно с майка си Съба, за да се запознае с племенница на Васил Друмев. Писателят е очарован от изящната млада дама и има защо.

Тя е с десет години по-млада от него, красива. изискана и образована.

Завършила в Киев, знае руски и френски, пише стихове, рисува, танцува, пее и е изключително популярна сред софийския хайлайф. На първата им среща тя се постарава да впечатли известния мъж, който по това време е една от най-желаните партии. Младите са очаровани един от друг, но не и майка му.

Госпожа Съба Вазова не харесва особено бъдещата си снаха, защото я намира за „цапната и с много волен характер".

Така или иначе, на 15 октомври същата година Вазов и Атина се сгодя ват в тесен приятелски кръг. А сватбата им се превръща в събитие. Отначало бракът тръгва добре. Младоженците са влюбени, но... Семейното щастие е застрашено от класическия конфликт свекърва - снаха, който тръгва от самото начало. Баба Съба отказва да се оттегли от ръководната си роля в домакинството и се държи като пълновластна господарка на дома. Снахата се опитва да извоюва свое място и да се наложи, но безуспешно. Не получава и подкрепа от съпруга си.

Съба Вазова не пести укори, хапливи бележки и критики по адрес на Атина. Непрекъснато се бърка в отношенията между съпрузите. Атмосферата в дома става все по-напрегната и нетърпима. „Бракът ми излезе нещастен!", споделя Вазов пред проф. Шишманов. След година и половина семеен живот се стига до разрив. На 17 януари 1892 г. Съба скандално изгонва снаха си. Нарежда на слугинята да й събере дрехите в няколко бохчи и ги изхвърля през прозореца. Вазов взема страната на майка си. След скандала семейство Вазови напълно игнорират Атина и общуват с нея само в съда.

Бракоразводното дело се точи цели 30 години чак до смъртта на Вазов. Но така и не се стига до разтрогване на брака. Като негова законна съпруга Атина получава по-голямата част от наследството му, въпреки че в завещанието си Вазов изрично е написал: „На отстранената си жена Атина Болярска не оставям нищо." Тя обаче се

чувства свързана с Вазов и след смъртта му. Редовно посещава гроба му. Опитва се да събере и издаде всичко, писано от и за поета.

Своята сродна душа Вазов открива в лицето на Евгения Марс. През 1906 г. той

посещава прочутия й литературен салон и се влюбва в своята домакиня. По това време писателят е на 56 години, а Евгения Марс - на 29. Тя е омъжена за първия български дипломиран зъболекар д-р Елмазов и е майка на двама сина. Съвременниците й я определят като фатална жена, с невероятно магнетично въздействие върху поета. Той й посвещава лирическия цикъл "Трендафилите".

Бръзката им е публична тайна, за която всички говорят.

Макар и съпругът на Евгения да е наясно с отношенията им, той не предприема нищо, за да ги прекрати. Като любима и муза на голям творец, Евгения не може да излезе от сянката му. Тя е позната преди всичко като любовницата на Вазов, а според мълвата - и жената, в чиито любовни прегръдки поетът е издъхнал. Но личността на Евгения Марс далеч надхвърля тази рамка. Тя е изключително ерудирана, дейна и амбициозна жена. Става една от основателките на „Клуб на българските писателски".

Евгения е страстна любителка на музиката и литературата. Изкушена е от писането. Авторка е на сборници с разкази, стихове, пиеси. Силен тласък в литературната кариера й дава Вазов. Той я подкрепя и насърчава. Пише отзиви за творбите й, уговаря й публикации в периодичния печат и преводи на разказите й. Той е нейният основен и единствен редактор. Съвременниците й подозират, че не си пише сама разказите. Смятат, че намесата на големия писател е много повече от редакторска. Когато през 1906 г. излиза първата й книга „Из живота", Страшимиров заявява, че авторката „има мустаки".

Намекът е, че Вазов е писал разказите. Днес е ясно, че творбите на Евгения Марс са си нейно дело - личи стилът й и силното женско начало.

Скандален жест на публично внимание към своята любима Вазов прави по време на честването на 50-годишния му творчески юбилей. Като подарък поетът получава златна лира, която пред всички присъстващи подарява на Евгения. Обществеността е шокирана! Базовите почитателки са бесни. Най-яростна и жлъчна е феминистката Ана Карима. Близо две десетилетията двете дами воюват, като по-активна е Карима, която не пропуска повод да уязви Базовата изгора. Смята се, че Карима е била тайно влюбена във Вазов или поне търсела благоразположението му и мнението за творбите си. Поетът винаги се е изказвал ласкаво за нея. През 1937 г.

Карима издава брошура „чудесата на Евгения Марс"

пълна със злост и омраза. Нарича я недостойна „приятелка" на поета, „некадърница", чиито творения са писани от Вазов. Сред обвиненията й са кощунствената постъпка на Евгения, която си позволила дързостта да продаде за 500 000 лева Базовата златна лира. Нещо, което Марс прави, за да спаси семейството си от нищета.

Засегната, Евгения я дава под съд за обида и клевета. В съдебната битка Ана Карима е изоставена от всички, писателският свят й обръща гръб. Съдът я осъжда на 250 лв. и на един месец затвор. Борис III я помилва и тя отървава решетките.