Багряна рекламира в стихове пудра "Идеал"

В живота и големите поети често подчиняват музата си на най-прозаични житейски неща. Всъщност даже и в "нещата от живота" лиричните души са търсили изява съвсем добросъвестно, без да се срамуват, че вършат нещо недостойно. И най-известните наши лирици са изпълнявали поръчки на рекламодателите и са участвали във всякакви рекламни и маркетингови кампании. Не прави изключение даже "вечната и святата" Елисавета Багряна -през 30-те години тя участва в конкурса на химическия завод "Чипев" за написването на рекламни стихове за продукцията на предприятието. В дъното на този необичаен конкурс бил банкерът Атанас Буров.
Той посъветвал индустриалеца собственик на завода Никола Чипев да организира това състезание между българските поети и да ги изпробва като автори на рекламни текстове.
И резултатът не закъснял. Багряна спечелила състезанието за стихотворно лого за пудрата и кремовете "Идеал":
За красотата на света Бог жената дал,
за красотата на жената - пудра "Идеал"!
В същата рекламно-стихотворна надпревара участвал и поетът Николай Маранго-зов. Той останал в историята като text writer с безсмъртния девиз на сапуна "Петел" (също продукт на завода "Чипев"): "Сапун "Петел" пере най-добре!".
Най-големият ни жив поет Валери Петров веднъж също бил изкушен от рекламата. В една анкета той разказва: "През целия си живот не съм успявал да съсредоточа усилията си в една посока.
Всяко нещо ме увлича и ми се струва ужасно важно.
Веднъж ми се обадиха от "Вторични суровини" да им съчиня стихче, което да призове децата да събират стара хартия. Усетих се притиснат до стената и за да не си помислят, че понеже събират смет, ще им откажа, съгласих се. И им направих някакво стихче за плакат. Струва ми се, че не го използваха, защото не ми се обадиха. А аз работих много усърдно, защото трябваше да бъде на равнище.
Какво се оказва? Че спазването на равнището е все пак по-вярната система. Не бива да имаш два аршина".
Сигурно е, че днес много съвременни поети благодарно биха завидели за "стихотворните реклами", които са писали колегите им едно време. Или по-скоро за хонорарите, които са получавали за тях.